Всеки един от нас има както физическо, така и психично и духовно здраве. В България рядко говорим за психично здраве и често се притесняваме да потърсим професионална помощ.

Нека си припомним определението за здраве на Световната здравна организация. То гласи:

„Здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на разстройство или недъг“. Съответно на това, психично здраве не означава просто отсъствие на психично разстройство.

Психичното здраве е състояние на благополучие, равновесие и комфорт, при което човек е максимално работоспособен и удовлетворен от себе си и от това, което върши, труди се продуктивно и плодотворно и допринася за благополучието на себе си и своята общност. Способен е да се справи с нормалните стресови фактори на живота; общува без напрежение с другите хора, активно се развива и усъвършенства. От тук следва, че то влияе върху мислите, чувствата и действията на човека.

Психичното здраве дава възможност за:
• нормално развитие и изява на скритите потенциали в човека;
• самостоятелен, смислен и удовлетворяващ живот;
• пълноценна професионална изява;
•  изграждане на хармонични човешки отношения;
• отсъствие на трайно чувство на страдание, унижение или изолация.

Към отклоненията от добро психично здраве могат да се отнесат: умората и изтощението, тревожността, страховете, депресията, неврозите, комплексите и други. Това не са заболявания на психиката, а по-скоро психични проблеми, които:
• обективно: затрудняват поведението на човека, намаляват продуктивността и влошават качеството на работата му, снижават прецизността на действията му, усложняват взаимоотношенията му с другите хора;
• субективно: човек с психични проблеми изпитва душевен дискомфорт, преживява неудовлетвореност от себе си и недоволство от другите, неувереност в силите и действията си, безпокойство за бъдещето.

При по-продължително преживяване на душевен дискомфорт трябва да се потърси помощ от специалист (психолог, психотерапевт, психиатър), който може да помогне да:
• се справите с тъжните/ тревожните мисли, с чувството за безнадеждност и ниска самооценка;
• противостоите на трудностите;
• решите своите проблеми;
• понесете загубите, които ви поднася съдбата.

Да бъдеш емоционално и психически здрав не значи никога да не минаваш през периоди, в които се чувстваш не особено добре или никога да не си имал психични или емоционални проблеми. Всички хора претърпяват разочарования, загуби и промени. Те са нормална част от живота, затова е естествено понякога да сте тъжни, тревожни или стресирани. Въпросът е това да не продължи дълго и да не ви стане ежедневие.

Тайната на добре поддържаното психично и емоционално здраве е в това, че ще ви помогне да преодолеете бързо травмите и стреса, няма  да загубите лесно куража и светлия си поглед върху нещата. За да бъде стабилно психичното ви състояние, е важно да се научите да разпознавате и балансирате мислите и емоциите си, думите и действията си. Друг фактор, който влияе положително, е да имате приятели и близки, които ви обичат и подкрепят.

Психичното здраве е важно не само за благополучието на отделната личност, а и на обществото като цяло. Затова всички хора следва да развиват отговорност за психичното си здраве – своето и на околните. Макар рискът за определени групи хора да е по-голям (бездомни, безработни, жертви на насилие и др.) няма презумпциално защитени от психични разстройства социални групи.